Ептифибатид (Интегрилин, Millennium Pharmaceuticals, също съвместно рекламиран от Schering-Plough/Essex), е антитромбоцитно лекарство от класа на инхибиторите на гликопротеин IIb/IIIa.[1] Ептифибатид е цикличен хептапептид, получен от протеин, открит в отровата на югоизточната малка гърмяща змия (Sistrurus miliarius barbouri). Той принадлежи към класа на така наречените аргинин-глицин-аспартат-миметици и обратимо се свързва с тромбоцитите. Ептифибатид има кратък полуживот. Лекарството е третият инхибитор на GPIIb/IIIa, който намери широко приемане, след като специфичното антитяло абциксимаб и непептидният тирофибан навлязоха на световния пазар.
Ептифибатид се използва за намаляване на риска от остри сърдечни исхемични събития (смърт и/или миокарден инфаркт) при пациенти с нестабилна стенокардия или без елевация на ST-сегмента (e.g., без Q-зъбец) инфаркт на миокарда (т.е., остри коронарни синдроми без елевация на ST-сегмента) както при пациенти, които не трябва да бъдат оперирани (консервативен) медицинско лечение и тези, подложени на перкутанна коронарна интервенция (PCI).
Лекарството обикновено се прилага заедно с аспирин или клопидогрел и (с ниско молекулно тегло или нефракциониран) хепарин. Допълнително, обичайното поддържащо лечение, състоящо се от прилагане на нитрати, бета-блокери, трябва да се използват опиоидни аналгетици, както е показано. Ангиографската оценка и други интензивни диагностични процедури могат да се считат за задача от първа линия преди започване на терапия с ептифибатид.
Лекарството трябва да се използва изключително при хоспитализирани пациенти както поради сериозната степен на заболяването на пациентите, така и поради възможните странични ефекти на ептифибатид.
